Plato Ordre des livres (chronologique)

Meticulously translated by Benjamin Jowett, this comprehensive collection presents Plato's philosophical journey, spanning from early Socratic Dialogues to complex Cosmological Dialogues and the insightful Apocryphal Dialogues. Jowett's translation captures Plato's unique style and profound ideas, making ancient philosophy accessible to contemporary readers.

Outstanding translations by leading contemporary scholars are presented here in a single edition that includes the entire surviving corpus of works attributed to Plato in antiquity. In his introductory essay, John Cooper explains the presentation of these works, discusses questions concerning the chronology of their composition, comments on the dialogue form in which Plato wrote, and offers guidance on approaching the reading and study of Plato's works. Also included are concise introductions by Cooper and Hutchinson to each translation, meticulous annotation designed to serve both scholar and general reader, and a comprehensive index.

Plato's brilliant dialogues, written in the fourth century B.C., rank among Western civilization's most important philosophical works. Presented as a series of probing conversations between Socrates and his students and fellow citizens, they form a magnificent dialectical quest that examines enduring political, ethical, metaphysical, and epistemological issues. Here, in one inexpensive edition, are six of Plato's remarkable and revelatory dialogues, each translated by distinguished classical scholar Benjamin Jowett. Apology defends the integrity of Socrates' teachings. Crito discusses respect for the law. Phaedo considers death and the immortality of the soul. Phaedrus explores the psychology of love. Symposium reflects on the ultimate manifestation of the love that controls the world, and The Republic ponders society and the philosopher's role within it. Stimulating, dramatic, and always relevant, these dialogues have profoundly influenced the history of intellectual thought, and offer crucial insight into mystical, aesthetic, and other aspects of Platonic doctrine.

Диалогът "Закони" е последното и най-обемно произведение на Платон, което разглежда принципите на създаване на закони за идеална държава, с множество примери, включително закони за религиозни престъпления. Освен конкретиката, текстът предлага размисли за философията на законодателството, важността на убеждаването преди прилагането на закони и значението на добродетелта в политическата дейност. С настоящия превод завършва пълното представяне на Платоновите диалози на български език, като томът включва предговор, коментар и индекси от Невена Панова и Георги Гочев. Платоновите "Закони" впечатляват с реалистичен вкус към детайли и спекулативна системност, като предлагат основа за съвременни юридически дисциплини. Платон разглежда сложни ситуации, като убийства в състояние на гняв, и предлага иновативни идеи, например за общогръцка валута. Четенето на "Закони" е разнообразно и предизвиква различни реакции. Въпросите на законността и доброто управление остават актуални и днес, а текстът напомня, че истинското щастие не зависи от материалното благополучие, а от ценността на непромяната. Утопичният модел за държава, който подкрепя устойчивостта, обаче остава в миналото.

Contributed three new ideas to the development of philosophy: that goodness consists not in helping friends and harming enemies, but in not harming anybody at all; that goodness and knowledge are one and the same thing; and that for progress to be made in argument, there must be step-by-step agreement between those arguing.

Although present-day (like ancient Greek) opinion on the real Socrates diverges widely, six classic texts that any informed judgment of him must take into account appear together, for the first time, in this volume.

La data di composizione del Simposio viene indicata all'inizio del ventennio 388/87-366/65 a.C., in coincidenza con i due viaggi in Sicilia di Platone; l'Apologia di Socrate riporterebbe il discorso pronunciato da Socrate di fronte ai giudici nel processo intentatogli nel 399 a.C. L'ultima parte del Simposio vale quasi da anticipazione al processo; Socrate sa di risultare, agli occhi dei suoi concittadini, personaggi scomodo, irritante, fastidioso come un tafano, intento sempre a risvegliare le coscienze, a richiamare gli uomini verso la virtù. Ma questo - sostenne Socrate stesso - era il compito affidatogli dal dio, "servizio" al quale non poteva venir meno, neppure di fronte alla morte.

Socrate fu condotto dinanzi al tribunale dell'Eliea nel 399 a. C. dopo la caduta della tirannide di Crizia alla cui cerchia era stato legato, sotto l'accusa di empietà e di corruzione dei giovani: un'accusa che celava avversioni politiche non meno che insofferenze ideologiche. I due testi delineano non solo un ritratto individuale, ma l'immagine ideale del vero filosofo, interamente votato all'esercizio della conoscenza e alla ricerca del bene.

Designed to take students from Reading Greek to wider reading.

Ils sont allongés sur des lits et parlent de l’amour et de la beauté. Leurs discours se succèdent, parfois se répondent, car il y a plusieurs amours et plusieurs manières de désirer le Beau. À ces hommes vivant en un temps et un lieu où l’éducation des garçons est indissociable de la sexualité qui règle les rapports du maître et du disciple, une étrangère, Diotime, oppose un modèle féminin de transmission du savoir. Dans ce célèbre dialogue, Socrate énonce les étapes de l’apprentissage du philosophe capable de se détacher du monde sensible pour devenir l’«amant» par excellence qui guide l’«aimé» dans sa quête du Vrai et du Beau.Dossier spécial : l'amour1. La conversion par l’amour : la quête de l’unité2. Les pronoms de l’amour : Je, Tu, Nous3. Les raisons de l’amour : comprendre, expliquer, justifier.